ЗВЪНА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Черковен служител, който бие камбаната; клисар. Звънарят дядо Перо дърпаше въжето и удряше камбаната, колкото сили имаше. Г. Караиванов, ЮМ, 178. Като че нощен звънар подръпваше въжето на черковната камбана и се разнасяше тънък меден звън. Кр. Григоров, Р, 149. Баща му свирил със свирка и пял в черква, а стрика му бил звънар. Й. Груев, СП (превод), 123.
2.Човек, който лее, изработва камбани; камбанолеяр (Ст. Младенов, БТР).