ЗВЪНА̀РКА1 ж. Рядко. 1. Жена звънар (в 1 знач.); клисарка.
2. Жена на звънар (Ст. Младенов, БТР).
ЗВЪНА̀РКА2 ж. Остар. Камбанария, звънарна; звънарня, звонница, звънилница, звънарница. Най-после прекосихме някакъв дълбок пролом край пълноводна река и Търновград се оказа пред нас. Блестят кубетата и звънарките, зъберите хапят небето с каменните си зъби, а стената изглежда като чудна корона върху юнашка глава. Сл. Караславов, ДИН, 43.
ЗВЪНА̀РКА3 ж. Дребна птица от семейство патицови. Bucephala clangula. Най-многобройни са зеленоглавите патици, има също жълтокраки чайки, белочели гъски, зимни бърнета, звънарки, големи бели и сиви чапли, малък и голям корморан. Вид., 2013, бр. 4, 8.