ЗВЪНА̀РНИЦА ж. Остар. Книж. Камбанария, звънарна; звънарня, звонница, звънилница, звънарка2. Едничката сграда, що спира погледа на себе си, е черквата, или по-добре, високата ѝ, бяла като снежен стълб, звънарница. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 58. Понякога привечер, когато църковните звънарници възвестяваха идващ празник, при писеца Йоан се отбиваше момичето Иулита. П. Константинов, ПИГ, 27. Нови, грейнали като измити пътища влизаха във Велеград от всички страни. От самия град най-напред се откроиха две високи готически звънарници. Й. Вълчев, СКН, 334. Звънарницата, която е отделена от храма, е останала от древните здания: тя е изградена от Хреля, пълководеца на цар Душана. СбС, 177.
– Друга форма: звонàрница.