ЗВЪНА̀РНЯ ж. Остар. Книж. Камбанария, звънарна; звънарница, звонарница, звонница, звънилница, звънарка2. Всички камбани от звънарнята на Хрельовата кула забиха дружно и гръмко като на Великден. Д. Рачев, СС, 277. До параклиса имаше дървена звънарня с клепало. Тъкмо в това време един калугер се изкачи на звънарнята и заби за вечерня. Ст. Загорчинов, ДП, 204.

– От рус. звонàрня.


Източник: Речник на българския език (онлайн)