ЗВЪНА̀РСТВО, мн. няма, ср. 1. Занятие на звънар, клисар. Макар и с малко участници, тази година беше сложено началото на духовна работилница по обучаване в биене на църковни камбани. В уроците по звънарство с децата и семинаристите беше и една жена – столичанката Невена. С, 2016, бр. 8480, 18.
2. Занаят, свързан с изработването на камбани, звънци. Когато правителството запрети употребяването на оръжие с готови патрони, майсторите се принудиха да търсят в звънарството прехраната си. Позволено им е да правят пищови, които се пълнят с патрони. В. Кънчов, Избр. пр I, 257.