ЗВЪ̀НВАМ1, -аш, несв.; звъ̀нна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Обикн. за метални предмети или звънец – издавам звън изведнъж един или няколко пъти. Първият чук звънна, наковалнята отекна. Й. Радичков, СР, 137. Вятърът с двойна сила зафуча навън. Черковното клепало пак звънна в нощта. Елин Пелин, Съч. I, 59. Двете златни монети блеснаха във въздуха и звъннаха на масата. Д. Талев, ГЧ, 37. В салона зашумя глъчка, звъннаха чаши. К. Константинов, СЧЗ, 60. Славинов нищо не каза, а се залови добре да намести цигулката в кутията. Случайно докосна струните и те звъннаха. К. Петканов, В, 49. Бавно отеква се звонът черковен – звънне и спре. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 265. Телефонът звънна. Δ Звънецът звънна.
2. Прен. За глас, смях, песен – изведнъж се чувам ясно, силно. Петето припна навън и гласчето му звънна в студеното спокойно утро. Г. Караславов, Тат., 224. Катя улови Евстати за лакътя и го обърна към себе си. – Какъв си възмъжал! – каза тя. После изведнъж се разсмя и смехът ѝ звънна в неподвижния въздух. А. Гуляшки, МТС, 350. Крайна чу на пейката вън гръден мъжки смях. Тутакси до него звънна Тинкиното гласче – ясно, тънко, сякаш чуруликаше лястовичка. Н. Нинов, ЕШО, 30. Звъннаха в сънната улица / песни на скрита тъга. Хр. Смирненски, Съч. I, 57. ● Обр. Тихият пролетен дъжд / звънна над моята стряха, / с тихия пролетен дъжд / колко надежди изгряха. Н. Лилиев, Ст 1932, 10.
ЗВЪ̀НВАМ2, -аш, несв.; звъ̀нна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Правя някакъв предмет, обикн. звънец или механизъм, устройство да звънне изведнъж, един или няколко пъти. Той и сега се посмути, дори се обиди малко, но за да не се издаде, поклони се с прекалена любезност, звънна с шпорите си и каза: – Довиждане. Й. Йовков, ЧКГ, 23. Капитан Стотелов изкачи с два скока стъпалата и звънна на тежката дъбова врата. Д. Добревски, БКН, 151. Не можехме изпълни тази задача без другаря Тунков, затова се отправихме колективно към апартамента му. Като звъннахме, най-напред се показа жената на другаря Тунков, а зад нея и самият той. Ст, 1968, бр. 1187, 2. Когато изтичах по стълбите до първия етаж и звъннах на вратата с табелка „Даниел Вандор – издател“, аз още не знаех какво точно да кажа. П. Славински, ПЩ, 37.
2. Разг. Обаждам се по телефона на някого; телефонирам. Макар да знаеше, че по това време си почива, тя си позволи да му звънне вкъщи. Обади се женски глас. Другарят Вълнаров, ако може да се обади! Ст. Даскалов, СЛ, 502. – Ще се прибера навреме за обед. Ако не се случи съвет или нещо друго, разбира се. – В такъв случай ми звънни. – Да, ще ти звънна. Б. Болгар, Б, 106. – Сава – поръчваше тя усмихната, – като се свържеш с болницата, обади ми се по телефона. – Добре, добре, ще ти звънна. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 2. – Веднага тръгни към нас. – Багажът ми е много. – Тогава да звънна на татко да изпрати колата. Сл. Македонски, ЕЗС, 126. звънва се, звънне се безл. Когато след минута се звънна два пъти, хазайката чу как квартирантът бързо премина през коридора. М. Грубешлиева, ПП, 127.