ЗВЪ̀НВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от звънвам1. Формоза отиде при стената и дръпна една връвчица. Вън се разнесе меко звънване и веднага се появи монах прислужник. Й. Вълчев, СКН, 310. Чу се звънване от разбито стъкло.
ЗВЪ̀НВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от звънвам2. Събуди го внезапно звънване на входната врата.