ЗВЪНÈНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от звъня1. Ситното звънене на близката камбана се разсипа в жаркия въздух. Ст. Загорчинов, ЛСС, 92. От първия етаж идеше смесена глъчка от тропот на ботуши, възбудени гласове и постоянно звънене на телефон. Д. Димов, Т, 669.
ЗВЪНÈНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от звъня2. Дочух в съня си няколко почуквания, после несигурно звънене. Ст. Христозова, ДТСВ, 72.