ЗВЪНЍКА ж. Диал. 1. Кантарион; жълт кантарион, порезниче, звъниче. През плавните и огнените звуци на мелодията овчарят разказва за вечната своя самота, за росните поляни и хълмове, гдето цъфтят гороцветът, дивите божури, съсенките, звъниката. Ив. Карановски, Разк. I, 38-39. Билка, която непременно трябва да се познава, е жълтият кантарион. Той има и други имена – порезниче, звъника. К, 1964, кн. 4, 35.
2. Отвара, извлек от тази билка. Дадоха му да пие гореща звъника. Той се отърси от горчилката. Й. Вълчев, СКН, 111.