ЗВЪНЍЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Звъника, кантарион, жълт кантарион, порезниче. – Тия жълти, кичести, видиш ли ги? Звъниче, порезниче. От него раните заздравяват за една нощ. З. Сребров, МСП, 65. Едному тя дава розмарин, цветето на спомена, другиму – незабравки, на трети – босилек и звъниче. Те всички имат своето символично значение. Ст. Грудев, АБ, 123.