ЗВЪ̀НКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Звънлив. Даскал Стефан се позабавя малко и започва Патеримон. И ясен, сочен глас се понася из широкия чардак, чист и звънкав, като че излиза от гърлото на юноша. Д. Немиров, Б, 34. Един локомотив отвори предпазната клапа и хвърли огромен облак от пара върху перона. Горещият въздух я погълна бързо и продължи да се люлее и да трепти върху звънкавия метал на релсите. Й. Радичков, ГП, 6.