ЗВЪ̀НКАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от звънкам1. Чуваше се само звънкането на лъжичките в чаените чаши и потракването на ченетата на Добри Чардаклиев. Д. Кисьов, Щ, 440.
ЗВЪ̀НКАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ от звънкам2. Събуди ме звънкане по телефона.
