ЗВЪНТÈЖ м. Звънтене. Най-вече го плени шумната медникарска чаршия, екнала от неспирния звънтеж на безброй чукчета в ръцете на майстори и калфи. А. Христофоров, А, 174. Когато навлязоха в града, беше неделя заран. Биеха камбани, големите тежки звънтежи се разливаха и въздухът трепереше от тях. Д. Габе, МГ, 63. В стаята дрънна тревожно будилникът, цялата къща екна от звънтежа му. Н. Нинов ЕШО, 5. Свиреше оркестър, чуваше се звънтеж на чаши, смях, закачки. Сп. Кралевски, ВО, 22. Звънтеж на оръжие. Звънтеж на монети.


Източник: Речник на българския език (онлайн)