ЗВЪНЧА̀, -ѝш, мин. св. -àх, несв., непрех. Остар. и диал. Звънтя. Иди, народ, с ветрени криле, лети към редовете на голямото войнство там, дето днес твоите братя леят хиляди оки кръв, дето гърмят топове и звънчат сабли! НБ, 1876, бр. 41, 160.
