ЗВЪНЧА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е със звънчета. Той се дръпна навътре и като плясна с пухкавите си ръце, радостно извика: – Златната броня и звънчатите ботуши! Н. Хайтов, Л, 93.
