ЗВЪ̀НЧЕВ1, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до звънец (във 2 знач.). – Това не е всичко – обясняваше тихо Бодко и вадеше топче звънчева жица, малки изолирани секачи, електрическо фенерче. В. Ченков, СНД, 113. Звънчев проводник.
ЗВЪ̀НЧЕВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Като същ. звънчеви мн. Бот. Семейство тревисти растения със звънчевидни цветове; камбанкови. Campanulacea. От семейството звънчеви трябва да посочим вида вятърче. Н. Виходцевски, НЕР, 36.