ЗДРАВÈЙ, мн. -èйте. Пов. от здравея. Поздрав при срещане на познат, обикн. по-близък – бъди здрав; здрасти. Непознатият се обърна изведнъж, но тозчас лицето му светна и като протегна и двете си ръце, извика: – О, Методи, ти ли си? Здравей! Й. Йовков, ПГ, 6. „Здравей, Ноне!“ – казваше ѝ тя и се усмихваше. Й. Йовков, ЧКГ, 291. – Здравейте! – звънливо поздрави тя и подаде ръката си на двамата мъже. Х. Русев, ПС, 78. – Добро утро, господин Василев! – Ах, здравей! – отвърна изненадан учителят. Кр. Велков, СБ, 136-137. // Само мн. Поздрав, отправян към строени войници, ученици, бригадири и др. – Здравейте, войници! – поздрави той [командирът] високо и ясно. П. Вежинов, ВР, 170.