ЗДРАВЕНЍЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Само в съчет.: Здрав-здравеничък. Разг. Съвсем здрав. – Ха, излез, излез, мами! Другите моми и когато са болни, се показват за лице, а ти – здрава-здравеничка си се затворила като калугерица. Г. Караславов, ОХ, 310. – Чичо бе, не си ли срещал из пътя един болен кон? – Хм – рекъл чичото, – болен не съм срещал, ама един здрав-здравеничък чер кон от тъмно го гледам да пасе в общинската люцерна до воденицата. Чудомир, Избр. пр, 264-265. Хората с тоягите все пак победили! Дядо Петковата тояга още била здрава-здравеничка. Ст. Станчев, НР, 13.


Източник: Речник на българския език (онлайн)