ЗДРАВЕНЯ̀К, мн. -ци, м. Разг. Здрав, физически силен мъж с добро телосложение. Той беше към двайсетинагодишен младеж, висок, як, здравеняк. Кр. Григоров, ОНУ, 40. Еднаж в дюкяна бил и кръстник Кара Коста – едър, червен и здравеняк човек. Ст. Чилингиров, ХНН, 206. Оная година, когато Пеньо Арабаджията умря, всички останаха с прехапани езици. Беше един здравеняк, планина човек, кой ли не му завиждаше на здравето. Г. Караславов, Тат., 248. Веднъжка троица момци здравеняци / товареха тежка грамадна греда. Хр. Радевски, Б, 37.