ЗДРАВЕНЯ̀ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Който е на, принадлежи на здравеняк. Инспекторът помълча, полюбува се на здравеняшката фигура на директора и чак тогава разправи защо е дошъл. Н. Каралиева, Н, 47-48.
2. Който е присъщ, характерен за здравеняк. Селянинът спокойно си закусваше с един здравеняшки апетит, без да се обръща към нас. Н. Попфилипов, РЛ, 126.