ЗДРАВÈЯ, -èеш, мин. св. здравя̀х, прич. мин. св. деят. здравя̀л, -а, -о, мн. здравèли, несв., непрех. Диал. 1. Здрав съм. – Яж, Дочко, баба Меца ей сега ще дойде да ти излочи млякото! Мечката за мене беше наистина страшна, но не за зло. Тя идеше да ми помогне весело да крепна, да здравея и да расна и порасна. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 133. Нека само да се върне, / леля Гина той да зърне, / да я види да се смее, / да се радва, да здравее... Ем. Попдимитров, ПМ, 71.
2. Оздравявам. Същия ден Богдан едва-що бе се привдигнал и седеше с климнала глава на къщния праг. – Здравееш ли, здравееш ли? Хайде де, стига си се детинил, ставай – започна уж шеговито кметът. Хр. Максимов, СбЗР, 30. „Леле Гьорги, леле болен Гьорги, / девет годин тъкмо болен лежиш, / ни умираш, нито па оздравеш – / ни съм мома, мома със момите, / ни съм жена, жена със жените – / или здравей, деца да си гледаш, / ил дай изим, язе да са жена!“ Нар. пес., СбНУ ХLIV, 441.