ЗДРА̀ВИЕ, мн. няма, ср. Остар. Здраве. Убийствено биде за мене хладнокръвието на търновчаните, за които аз в Цариград разстроих и здравие, и имущество. П. Р. Славейков, СбНУ ХХ, 67. Свободните движения на тялото са най-главните условия за детското здравие. Знан., 1875, бр. 8, 123. Почти сичките старовременни народи са мислиле, че боговете им седят на небето и че тие дават на хората щастие, изобилие, здравие, дълголетен живот. Знан., 1875, бр. 7, 100. Здравието на тая войска са намира в твърде лошо положение. Причините на болестите са най-вече голотата и недобрата храна на войниците. НБ, 1876, бр. 57, 223.


Източник: Речник на българския език (онлайн)