ЗДРАВЍСВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от здрависвам и от здрависвам се. Започна сърдечно здрависване с девойките и младежите, които сякаш извираха отнякъде. Сл. Трънски, Н, 266. Като видя брата си с непознатия младеж, без да се смущава, протегна ръка и на двамата за здрависване. Цв. Минков, МЗ, 186. – Кириако, пак ще те попитам как стана тая работа с доктора – попита калугерката подир обикновените здрависвания. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 64.