ЗДРА̀ВИЦА междум. Диал. Наздраве. Нека ви помага свети Никола! Здравица! И дядо Либен пийнал малко винце. Л. Каравелов, Съч. II, 98. Петкана пийе ракия / със това Илчо ратайче / у тая ладна одая, / та па Петкана говори: / – Здравица, Илчо ратайче, / на твойе здравйе, на мое, / на Стояново прощенйе! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 366-367.
ЗДРА̀ВИЦА1 ж. Остар. и диал. Наздравица. Бан Балдьо с чаша в треперяща ръка и с мъка стана прав, за да каже здравица на царя. Всички млъкнаха. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 41. Когато в 811 год. Крум разбил императора Никифора, накарал да отсечат главата му, да я обковат със злато и да пие из нея здравица на славянските князове. НБ, 1876, бр. 12, 47. И се за здравица по-често дигат чаши. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 243.
ЗДРА̀ВИЦА2 ж. Диал. 1. Съд за вино или ракия, с който се канят сватбари, гости и от който се отпива за здраве. – Чичо, прощавай! – поклонил се, целунал му ръка, три пъти потретил „прощавай“ и му подал здравицата. – Просто да ти е, зетко! – отговорил чичото, отпил от ракията. Ел. Огнянова, НШ, 126. – Ай ти, майко, ай ти, мила майко! / Ай меси ми предебела погача, / напълни ми две здравици вино, / яз ке одам сестра да я канам, / да я канам сестра на първиче. Нар. пес., СбБрМ, 306. – Ай ви вами седмокрили ангели, ангели, / нел пойдите в темни кледи [зимници] камнени, камнени, / отворите вити порти железни, железни, / наточите две здравици винени, винени, / позовите свет Георгия пролетни, пролетни, / .. / да ми крстит млада бога, Божикя, Божикя. Нар. пес., СбАИ, 115-116.
2. Количеството вино или ракия, което побира този съд (Н. Геров, РБЯ).
3. Покана. Снощи ми са довтасали / от три страни три калески, / три калески, три здравици: / първа здрава да кърщавам, / втора здрава да наплитам, / трейкя здрава да венчавам. Нар. пес., СбНУ II, 4-5. – Снощи са ми, мале, достигнали / от три страни три добри здравици: / една ми е, мале, от Немция; / а другата, мале, от Русия; / а трекята от цара султана / .., / да йим идем, мале, на честито! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 518.
◊ Жълта (златна) здравица (съкр. здравица). Диал. Ракия, обикн. подсладена с мед, с която се канят сватбари, гости и др. – Бог помага, Николо войводо, / я съм дошла кума да те каним, / ..! / Заповедай, Николо войводо, / заповедай от жълта здравица! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 401. – Мале ле, мила майчице, / омеси бела погача, / наточи златна здравица, / чу да ти идем за снау [снаха]! Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 33.