ЗДРА̀ВИЦЕ, мн. няма, ср. Умал. от здраве. – Ех, синко, изкарвам, поминувам се. Па ми дал бог и здравице, и крака яки! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 56. – Трябва да пратим човек безстрашлив и съобразителен за тия две мисии. – Ах, де ми здравицето, де ми здравицето! Ив. Вазов, СбНУ ХVIII, 55. – Я ми дай, боже, здравице, / гумното да си заградим, / снопето да си овършем, / грозгето да си оберем. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 290. Здравицето си съсипах с тая тежка работа.