ЗДРА̀ВИЧКО. Нареч. от здравичък; здравичката. Подочул воденичарят от лъките викове за помощ и охкания, но те само го накарали по-здравичко да залости вратата на воденицата си. О. Василев, ЖБ, 10. – Ама слушай, Милуше, хем да ги [обувките] направиш здравичко, хубавичко. Й. Йовков, СЛ, 81-82. Сиромахът тряба да тъче дебеличко, здравичко и гладичко. Знан., 1875, бр. 6, 93. Господарят, скрит в храсталака, това само чакал. Изскочил пред Дима и рекъл зарадван: – Здравичко те хванах. Щом така се сърдиш, ще работиш даром и двете години. Ран Босилек, СбХ, 57.