ЗДРА̀ВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от здрав. – Добре дошла, лельо – подаде ръка Тошка и се усмихна. – Какво си правите вкъщи, харно ли сте, децата здравички ли са? Г. Караславов, Тат., 142. И както бе инак здравичка, като припкаше и шъташе така из къщи и навънка, тя много бързо заякна. Т. Влайков, Съч. II, 244. Гледаш го, довчера весело, засмяно, на лице румено, здравичко, а днес умислило се, бледно. Лил., 1884, кн. 7, 20. Ето нà, без да продумам ни думица, тя ме заведе оттатък и ми подаде тия дрешки и обуща. – Вземи ги – казва, – те са чистички и здравички. За Дочка ще бъдат таман. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 34.