ЗДРА̀ВО нареч. 1. Със сила; силно, яко, здравата. Гърбавото не отговаряше, стискаше здраво пушката. Й. Йовков, СЛ, 135. Двамата здраво си стиснаха десниците и дълго ги държаха една в друга. Ст. Загорчинов, ДП, 443. Когато се върна вкъщи, отвори му лекарят и здраво разтърси ръцете му: – Браво, юнак си ти. М. Грубешлиева, ПИУ, 303. Дъсчените стъпала на стълбището също издаваха със своето скърцане, че по тях се стъпва отмерено и здраво. Т. Харманджиев, Р, 84. Ние сплетохме здраво ръце, / с тебе се счепкахме здраво. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 27.
2. Със здравина, без да има възможност лесно да се отвърже, откове, отвори и под.; здравата. И тъй силна беше мъката на Арона, че той не усети кога в стаичката се вмъкнаха двамата млади левити и го свързаха здраво надлъж и нашир. Ст. Загорчинов, ДП, 274. На другия ден всеки мислеше съседа си за молепсан от чума, затваряше се в къщата си и здраво залостяше вратите. Й. Йовков, СЛ, 164. – Могат да се направят топове от черешови дънери, извъртени хубаво и обвити здраво с железни обръчи. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 45. – Никога четник не държи така пушката си! Да свети оръжието по тебе, момче! Запаши се здраво, да не виси нищо по тебе! Д. Талев, И, 249.
3. С усърдие, с постоянство, упорито; сериозно, здравата. – Слушай, Колинка. – Ти си ученик и трябва да залягаш здраво за уроците. Ем. Станев, ПЕГ, 75. Далеко още преди да се стъмни, се очертаха ясно въстаническите окопи. Повече от шестстотин мъже бяха работили здраво през дългия летен ден. Д. Талев, И, 527. Антон навярно командува като същински началник, защото хората му се държат здраво. Л. Стоянов, Х, 136. Когато човек се улови здраво за една работа, то е така: сполучва. Ив. Вазов, Р, 19.
4. За дълго, продължително време, трайно и дълбоко; здравата. Добри Войников е заслужил труженик в българската култура. Името му здраво е свързано с историята на българската драма, на българския театър, на публицистиката и народното образование. Г. Константинов, ПР, 11. Стъпил веднъж здраво в духовната йерархия, младежът, надява се вуйчо му, ще се увлече в службата си. Ив. Унджиев, ВЛ, 40. – Куне, няма ветрец, а пък няколко класове изтръпнаха. – Трябва бате Димо да се е скрил между тях, за да те гледа как жънеш! – обади се отдалече Куна. Тия думи заседнаха здраво в сърцето ѝ. К. Петканов, МЗК, 74. А селото живееше с носията си, с традицията си, хванало здраво корен за земята. Елин Пелин, СбЦГМГ, 320.
5. Прен. Разг. Означава висока степен в проявата на някакво действие; много, здравата. Берекетя пийнал беше здраво. К. Христов, ЧБ, 94. Съвсем друга е учителката по български. Дигна и мене. Уплаших се здраво. В. Бончева, АП, 62. – Заедно ни биха .. И той, като ми пробиха главата, ме превърза. – Здраво пердашат, а? – засмя се Емил. Д. Ангелов, ЖС, 105. – Ако ротният не беше се загрижил, здраво щяхме да загазим. П. Вежинов, ВР, 164. Двама старши трактористи здраво хъркаха, завити презглава с памуклийките си. А. Гуляшки, СВ, 279. Я погледни сега мене / и кажи ми право: / обичаш ли ти Ивана, либиш ли го здраво? Ц. Церковски, Съч. II, 261.
6. Прен. Разг. С непоколебимост и увереност; твърдо, сигурно. Трайко здраво стоеше на своя пост. Т. Влайков, Съч. III, 257. – Важното е сега по всички градове и села здраво да се завземе властта и да се организира народна революционна армия. П. Здравков, НД, 219. Дето седиш, здраво стой, или пък не стой. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 160.
7. Прен. Без увлечения, с усет към реалното; трезво, разумно. – Той има странни разбирания. – Защо? Аз мисля, че той много здраво мисли и разбира. М. Грубешлиева, ПИУ, 142. Трябва, значи, да се приучат здраво да мислят и разсъждават. Т. Влайков, БСК III, 281. – Той може да се свести и да погледне по-здраво на положението си. Ив. Вазов, Съч. IХ, 70. Логиката ни учи и наставлява здраво да мислим и разборно да излагаме мислите си. Й. Груев, КЛ (превод), 1.
8. С гл. съм в 3 л. ед. Означава, че нещо е от полза. – Грозен студ! Човекът се усмихна, погледна по свойски младежа, като духаше в шепите си, и каза: – Здраво е за посевите... М. Грубешлиева, ПИУ, 305-306.
9. Диал. Качествено, хубаво. Той шие и по-здраво, и по-евтино, та зимно време сè има работа. Т. Влайков, БСК II, 176. Черньо беше папухчия – държеше едно дюкянче при хаджи Стояновци и работеше здраво, та секи го знаеше. Т. Влайков, Съч. II, 8.
10. Остар. и диал. В добро здраве. – Ха добре си дошъл, Стойко, как са вашите, сестра ти проучвате ли я, харно ли е и тя, здраво ли е?... Г. Караславов, С, 19. – Добре ли сте? Здраво ли сте? Ив. Вазов, Съч. VI, 195. – Хай да дочакаме светото Рождество здраво и весело! Ив. Вазов, Съч. ХХII, 207.
◊ Държа здраво някого. Разг. Отнасям се строго към някого, като не му позволявам да прави каквото си иска. Другите чифликсайбии знаеха за тия му [на Арап ага] заграбвания и завличания, но махваха с ръка: – Ще се награби, ще миряса. Държи барем здраво раята – халал да му е каквото задигнал. Д. Талев, ПК, 521-522. Живо-здраво. Разг. Благопожелание за здраве, обикн. при поздрав. Той казал обикновеното „добре дошле“ и не повтори друго. – Живо-здраво, бай Иване! Не ма ли познаваш, – казал един от пътниците. З. Стоянов, ЗБВ I, 281. Живо и здраво съм. Остар. Добре съм със здравето. За мене, ако ви е желателно да знаете, и аз досега сè съм живо и здраво с Божия воля. АНГ I, 476. Пипам здраво. Разг. Действам енергично, твърдо, без компромиси. – Лъжете търговците, лъжете гражданите. Е, ама чакай, жено селяшка – властта се лесно не лъже! Пипа тя – здраво пипа! Елин Пелин, Съч. I, 45. По живо, <и> по здраво. Разг. 1. В съчет. с отивам си, тръгвам си, изпращам и др. Благополучно, без затруднения (отивам си, тръгвам си). Имаше го Индже за приятел и прати да му кажат да престане да граби и да си върви по живо, по здраво. Й. Йовков, СЛ, 143. Отишъл си турчинът по живо, по здраво, а имането си останало. З. Сребров, МСП, 58. – Влезте, починете във воденицата. Горе има соба, дето държа чували и празни партушини... Па довечера по живо, по здраво ще си тръгнете. О. Бояджиев, П, 15. 2. Благопожелание за здраве. До вечерта майсторите измазаха и нартиката, Захарий им плати хака и ги изпрати по живо, по здраво. Вл. Свинтила, СЗЗ, 316. – Да видим ще се разберем ли с тебе, отче, или ще си кажем сбогом, по живо и по здраво. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 160-161. Стоя здраво на краката (нозете) си. Имам сигурно положение, солидни позиции. Дълги години дружеството е търпяло кризис в своите операции, обаче благодарение на желязната воля и непоколебимост на председателя на управителния съвет г. д-р Кожухаров последното е стъпило здраво на краката си. БД, 1909, бр. 30, 1.