ЗДРАВОМЍСЛЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който мисли трезво, разумно. Нима може един здравомислещ човек да разправя, че всичко, което човекът гради, е безполезно. М. Марчевски, П, 232. Тази решителна мярка, вярваме, ще се одобри от всички здравомислещи хора у нас. К. Странджев, ЖБ, 83.