ЗДРА̀ВПУНКТ, мн. -ове, след числ. -а, м. Остар. Първична медицинска служба в предприятия, учреждения, села и др.; здравен пункт. Във всички по-големи предприятия са създадени здравпунктове с лекар, зъболекар и среден медицински персонал. ВН, 1953, бр. 292, 2. Здравпунктовете осигуряват на работниците непосредствена, навременна и квалифицирана медицинска помощ в самите предприятия. В. Брънеков, СД, 9.


Източник: Речник на българския език (онлайн)