ЗДРА̀ВЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от здравец1; здравчец. Между скалите наистина се изгубваш. По меката трева между тях има много планински цветя: тук маргаритки, там глухарчета, по-нататък здравче или див карамфил... Ст. Станчев, НР, 8. Когато една пролет замина [таткото], рано му бе свила здравче със свилена панделка. З. Сребров, Избр. разк., 131. Здравче, венче, цвеке миризливо, / берат ли те моми и невести? Нар. пес., СбНУ ХLIV, 436. // Стръкче здравец1. От планина слазя, мамо, младо овчарче, / във ръка носи, мамо, китка от здравец, / на всяка [мома] даде, мамо, по едно здравче. Нар. пес., СбВСт, 694.