ЗДРА̀СТИ (съкр. от здравствуй). Разг. 1. Поздрав при среща; здравей. – Добър вечер, Ристе! – Здрасти! Здрасти, дядо Пеньо! Г. Караславов, Избр. съч. I, 117. – Здравейте, колега! – Здрасти – отвърна бързо и неловко Манев. П. Вежинов, ВР, 167. – Я! Рали бил тука! Здрасти бе, Рале! За много години! Й. Йовков, Б, 26.
2. Като междум. Ирон. Обикн. с междуметията х а, а. При разговор – възклицание за израз на учудване, че събеседникът не знае нещо, което е много познато, известно, очевидно; добрутро. – Ами оная шейна с писания сандък, гдето стои под сайванта, чия е? – Ха здрасти! Че я случи. То се знае – наша, кооперативна е. Б. Обретенов, С, 45.
◊ Правя (направям / направя, давам / дам) здрасти. Разг. Обикн. за малко дете – подавам ръка за поздрав. – Аз бех се спрял при Дича и исках да ми даде ръченцето да направим „здрасти“, а тя го криеше зад гърба си. Т. Влайков, Съч. II, 63. Ходихме на Радневци да видя моята Минка, но тя не излезе да направи и здрасти с мене. Н. Ферманджиев, РХ, 79.
– Друга (диал.) форма: здрàсте.