ЗДРАЧ, здрàчът, здрàча, мн. няма, м. 1. Слаба, непълна светлина в пространството рано сутрин, преди да е изгряло слънцето, или привечер след залез; здрачевина, здрачина, сумрак, полумрак, полутъмнина. Беше започнало да се стъмнява и в здрача на ранната мартенска вечер силуетите на хората и животните се очертаваха като неясни видения в сън. Ив. Мартинов, ДТ, 162. Дървесата край високата ограда дремеха неподвижно в утринния здрач. Д. Талев, ПК, 45. Слънцето заседна червено, кърваво и падна здрач. Елин, Пелин, Съч. I, 37. Над пътя, който се губеше наблизо в синкавия здрач, прелитаха закъснели чучулиги. И. Петров, НЛ, 160. Здрачът се превръщаше в тъмнина. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 96. Вечерен здрач. // Слаба светлина. Всичко живо се бе спотаило в едвам светлеещия лунен здрач на студената, влажна зимна нощ. Д. Талев, ЖС, 13. Бледият здрач на звездите е достатъчен да различа, че положението му е тежко. Л. Стоянов, Х, 61.
2. С предл. по, до. Времето, когато се разсъмва или свечерява; здрачевина, здрачина. Снощи се върнахме от гората късно, по здрач. Г. Райчев, Избр. съч. I, 162. От утро до здрач в прохода на планината нестихнало пукаха моторни коли. Ив. Хаджимарчев, ОК, 360. Тази вечер се качих на наблюдателния пункт и останах горе до пълен здрач. Г. Райчев, Избр. съч. I, 34. А вечер, по здрач и тъма / познати зачуя ли стъпки, / в тревога и радостни тръпки, / към теб ще изтичам сама. Д. Габе, ЗП, 8.