ЗДРАЧЕВИНА̀ ж. Здрач; здрачина, сумрак, полумрак, полутъмнина. Привечер, когато слънцето залезе и над земята припадне здрачевина, птиците в близките гори стихват. Г. Караславов, Избр. съч. III, 123. Беше привечер, в далечините на запад пламтеше огненочервеното небе, но между дърветата се бе спуснала вече синкава здрачевина. П. Вежинов, СО, 170. Излизам на горския път и поемам по посока на шосето. Пред мен в здрачевината крачи някаква жена. Б. Райнов, НН, 407. Разсъмваше се. А той все мислеше, мислеше... Бледа здрачевина нахлуваше в стаята. А. Гуляшки, Л, 263.