ЗЕЛЕНА̀К, мн. -ци, м. 1. Място, обрасло с гъста зеленина. Бандитите потънаха в храсталаците като във вода и откриха огън. В това време изстрелите на граничарите като смъртоносни оси тършуваха в зеленака. Б. Несторов, СР, 46. Обаждаха се и гривеци, като че ли се сърдеха на дрозда, който се беше унесъл в свирнята си. Или пък се разсърдиха на нас, когато се спряхме на чучура над пътеката, мъхлясал, едва подал устица от зеленака. Ст. Станчев, ПЯС, 30.
2. Диал. Зелен, неузрял плод; зеленяш. Круши зеленаци. Т. Панчев, РБЯд, 134.
3. Диал. Млад и неопитен човек. – Нищо, дядо, аз ще пия млякото със сламка. – Гледай, гледай! – зачуди се Панакуди. – Сто и четиридесет и две години ходя с брада и досега не съм се сетил, че можело и със сламка, а ти, зеленако, си се сетил! Н. Хайтов, Л, 108. Драго: – Контролирал! Ха-ха-ха... Фрони: – Зеленак! По-зелен си и от овеса. Н. Хайтов, ПЗ, 78.