ЗЕЛЕНЍКА1 ж. 1. Вечнозелен храст с дребни кожести листа, бели или бледорозови цветове и сочни синкавочервени плодове, който се отглежда и като декоративно растение. Phillyrea media. Из нашата горда Стара планина има множество чудно хубави кътове. Един от най-хубавите е Зеленикавец. Носи името си от зелениката, която расте там. Ил. Волен, РК, 76.
2. Зимзелен, самодивско цвете. Има и такава билка – зеленика, която бори много човешки болести. Известна е още като зимзелен и самодивско цвете. Земя, 2014, бр. 41 [еа].
3. Диал. Чемшир (Н. Геров, РБЯ).
◊ Странджанска зеленика (съкр. зеленика). Вечнозелен храст или дърво с елипсовидни тъмнозелени и лъскави листа, обикн. с лилавочервени цветове, разпространен у нас в крайбрежните части на Странджа планина; рододендрон. Rhododendron ponticum. Тези вековни гори могат да се видят само в България – източнобукови гори със странджанска зеленика и боровинки, мурови, елови, лонгозни гори с редки и защитени дървета и храсти. Гора, 2013, кн. 5, 20. Зелениката образува долен етаж в буковите и смесените гори в Странджа планина на обширни пространства. Пр, 1952, кн. 6, 18. Кръстът беше от бледожълто дърво от зеленика. Д. Талев, ЖС, 225.
ЗЕЛЕНЍКА2, мн. няма, ж. Нар.-поет. 1. Епитет на кон със сив косъм и доста черни петна, който изглежда зеленикав; зелен кон. Момче Докатинче мама си не слуша, / та си вляйна йъв темно яхъре, / па извида конче зеленика. Нар. пес., СбНУ XLVII, 9.
2. Епитет на зелено дърво. Ябълчице зеленико, / какъв си ми род родила / .. / на две клонке, две ябълке. Нар. пес., СбВСтТ, 335.
ЗЕЛЕНЍКА3 ж. Диал. Зелен конец, завързан като белег, обикн. в средата на навита на кросно основа за тъкане, за да знаят жените колко са изтъкали; зеленка, зеленко. – Бях на един златен стан и тъчех, тъчех едни кенари свилени и таман бях стигнала зелениката, тресна ме гръм и все се мъчех да се съвзема и не можех. Ст. Даскалов, ЗС, 75.
◊ Дохождам / дойда до зелениката. Диал. 1. Изработвам по-голямата част от някаква работа, свършвам по-трудното. 2. Навлизам във втората половина на живота си (обикн. за човек след 35-40 години).
ЗЕЛЕНЍКА4 ж. Диал. Бръшлян.
– От Архив на Л. Каравелов, Речник на билки и растения, 1964, 660.