ЗЕЛЕНЍКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има цвят, близък до зеления; въззелен, зеленоват. Щом се мръкнеше, тя наметваше едно зеленикаво манто и плахо извиваше зад бараката и се изгубваше. Д. Калфов, Избр. разк., 23. Зеленикавите му очи, изпъстрени с жълтокафяви точици, гледаха намръщено. В. Райков, ПВ, 11. Марин разкъса зеленикавия плик и извади листа. Ст. Дичев, ЗС II, 326. Реката течеше зеленикава и спокойна над калното дъно. П. Вежинов, ЗНН, 126. Пъстроцветният зеленикав мрамор [в църквичката], от който са били направени колоните, не се среща у нас и е бил донесен или от Гърция, или от Италия. Ст. Михайлов, БС, 39. Зеленикав мъх. Зеленикава униформа. Зеленикава светлина.