ЗЕЛЕНЍКАВОЖЪ̀ЛТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е жълт със зеленикав оттенък. Мъжките реси [на черницата] имат дълга дръжка, а на цвят са зеленикавожълти. Н. Боев и др., АРЖ [еа].
2. Който е с такъв цвят. Сложен беше там, на чергата, калайдисан сахан и в него – току-що измити, зеленикавожълти, кисели джанки. Д. Талев, ЖС, 207.