ЗЕЛЕНИЧА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. В миналото – лихвар, който дава пари назаем на бедни селяни, срещу което получава правото да вземе новата реколта от нивите им или жива стока, добитък. Лихварите, зеленичарите ограбваха и разоряваха бедните и средните селяни. Г. Цанев, СИБЛ, 268. Изминали са 22 години от Освобождението. Селяните плащат огромни данъци и такси, принудени са да продават продукцията си на зелено (зеленичарите довеждат мнозина от тях до просешка тояга). ЗЗн, 2011, бр. 24, 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)