ЗЕЛЕНЍШ1 м. Диал. 1. Само ед. Събир. Зеленина (в 1 знач.); зеленич (Т. Панчев, РБЯд).
2. Място, обрасло със зелена трева, храсти и под.; зеленишка1, зеленище. Разположиха се у бреговете на реката на един зелениш. Е. Каранов, РБ, 179.
ЗЕЛЕНЍШ2, мн. няма, м. Събир. Диал. Зеленчук като спанак, лапад и др.; зèлен, зеленишка2. През време на холерата не трябва да се яде много и нищо друго освен хлебец и чорбица, а зелениш никак, съвсем никак. Е. Каранов, РБ, 369.