ЗЕЛЕНЍЩЕ, мн. -а, ср. Диал. 1. Място, обрасло със зелена трева, храсти и под.; зелениш1, зеленишка1. Суоречаните, дето си имаха вземане-даване с гората, все така седяха на зеленището и чакаха Ристиния зет да прочете парчето вестник, за да си свият нови цигари. Д. Бегунов, ГВВ, 29.
2. Зелена трева, листа и др.; зеленина, зеленило. Което е най-малко от сичките семена [синапово зърно]: а когато порасте, бива по-големо от сичките зеленища и бива дребо, щото дохождат птиците небесни и стоят по стеблата му. Н. Рилски, НЗ (превод), 27. Разположена в гъвката на една висока гола поляна, по двата каменисти бряга на една малка речка, .. тя [Каменица] е лишена от всякаква сянка и зеленище, и прохлада. Ив. Вазов, Съч. XVI, 58.
◊ Зелено зеленище. Диал. Глупак, наивник. Казвам им на отговорните другари: – Бива ли за някакви си Пулеви работи толкова пари на вятъра да хвърлим?! А те ме гледат, като че ли съм хептен зелено зеленище. Д. Бегунов, ГП, 54.