ЗЕЛÈНО. Нареч. 1. В зелен цвят. На продълговата маса, вапцана зелено, без покривка, дневниците още стоят тъй, както са ги хвърлили учителите. Й. Йовков, ПГ, 213. А четвъртият храм бе сграден върху пъстър ахат. Зелено бяха обагрени стените му. Н. Райнов, БЛ, 45. А Божице, Божице, / имаш сина малего. / Облечи го цървено, / опаши го зелено. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 108.
2. С гл. съм в 3 л. ед. Означава, че някъде има зеленина. Това е първа пролетна горещина – навред е зелено, навред цвят, а въздухът е спарен, тежък, слънцето гори. Й. Йовков, АМГ, 158. Вместо безлесие и пустота тука бе зелено и кичести овошки растяха върху всяка педя свободна земя. Ст. Загорчинов, ДП, 238-239.
◊ Ни зряло, ни зелено думам. Диал. Глупаво говоря.