ЗЕЛЕНОКРЍЛ, -а, -о, мн. -и, прил. За птица, насекомо – който е със зелени крила. Нашият зеленокрил ара е много прилежен ученик – заучава веднага наизуст целия запас от думи на своите приятели и честичко си ги репетира тихо, когато е сам. К, 1962, кн. 2, 12.


Източник: Речник на българския език (онлайн)