ЗЕЛЕНОÒК, -а, -о, мн. -и, прил. Който има зелени, зеленикави очи. Тя го погледна и Евстати учудено се взря в прозрачната сянка на зелените ѝ очи. Той за пръв път виждаше зеленоока жена. А. Гуляшки, МТС, 100-101. Светла беше възнисичка, набита, зеленоока, с вечна селска руменина по бузите. Ем. Манов, ДСР, 262.