ЗÈЛЕНЧЕ, мн. няма, ср. Нар.-поет. Епитет на конче, което е сиво с доста черни петна и изглежда зеленикаво. Хем е конче зеленче, / хем е конче връковато. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ II, 150.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
