ЗЕЛЕНЧУ̀К, мн. -ци, м. Събир. Различни културни растения като домати, чушки, краставици, лук и др., които се отглеждат за храна на човека; зарзават. Татко ме поведе към градинарите отвъд града, за да купим пресен зеленчук и плодове. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 58. Месото беше нарязано на малки парченца и сготвено с настъргани картофи, пиперки, домати и други зеленчуци. Ал. Бабек, МЕ, 135. Две жени носеха мрежа със зеленчуци и доверително си приказваха нещо. Ем. Манов, БГ, 214-215. В България природните условия са особено благоприятни за отглеждането на ранни, средноранни и късни зеленчуци. Осн. сел. стоп. VIII кл, 81. Суров зеленчук. Сок от зеленчуци.


Източник: Речник на българския език (онлайн)