ЗЕЛЕНЧУ̀КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до зеленчук. Жени, забрадени с бели ръченици, скубеха плевелите и загърляха зеленчуковите стръкове. А. Каралийчев, СР, 64. Когато слезеш на американска територия, властите се интересуват най-много от това дали носиш растителни семена. Внасянето на извънокеански зеленчукови и други семена може да наруши стандартното производство и да докара болести. Г. Белев, КВА, 190. Зеленчукови култури. Зеленчуков разсад. Зеленчукови сортове. Зеленчуково производство. // В който се отглежда зеленчук. Зад уличката почваше равно поле със зеленчукови и овощни градинки. Ем. Коралов, ДП, 78. Зеленчукови площи.
2. Който е направен, приготвен от зеленчук. Вечерята не трябва да се състои от плътна, тежка храна. Достатъчно е да се хапне варена риба, зеленчукова салата, да се изпие чаша айран. Леч., 2013, бр. 33 [еа]. Зеленчукова супа. Зеленчукови сокове. Зеленчуково пюре. Зеленчукови консерви.