ЗÈЛКА ж. 1. Отделна глава зеле. Селянката сечеше зелки с един сатър на двора и ги хвърляше в кацата. Й. Радичков, В, 119. Бостанчето се завъртя пред очите му: .. синьозелените зелки се сляха в синкава мъгла. Ем. Станев, ВТВ, 72-73. Кавалерията се изгуби наистина, но кой ни гарантира, че това не е маневра и че след половин час тя няма да се върне отново и да ни съсече като зелки? Л. Стоянов, Х, 133. Из манастирските каци се вадеха жълти като лимон, корави зелки – мезе на ракията. Ив. Хаджийски, БДНН II, 162-163. Лук, зеле, пипер дано да има – / бодливи бамни и патладжени, / и бели зелки за тежка зима. У, 1891, бр. 24, 372.
2. Прен. Остар. Пренебр. Турчин, който носи на главата си чалма. – Дай да видим много ли зелки са паднали от ножа на Любобратича. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 116. В ума му е отколешната среща с Дякон Левски в Араповския манастир, неговите покоряващи очи и последните му думи: „Дружно! Само така ще отсечем зелката“. Н. Хайтов, ШГ, 126. – Решил съм да се пратят чети в България. Ще влезете само да сплашите турците. Ех, ще поокастрите тук-там по някоя зелка, ще се поразшетате и ще се върнете. Г. Караславов, ЮМ, 105.
◊ Морска зелка. Промишлено название на вид морски водорасли, които се срещат по азиатското крайбрежие на Тихия океан и се използват за храна на човека и животните. Хората в Япония и Далечния Изток употребяват водорасли като лекарство и като храна даже в сурово състояние. В промишлени размери се събира морска зелка и филофлора. Д. Славчев и др., БМ, 39.