ЗÈМАМ и ЗЍМАМ, -аш, несв.; зèма, -еш, мин. св. зех и земàх, прич. мин. св. деят. зел и земàл, прич. мин. страд. зет, св., прех. Остар. и диал., сега простонар. Вземам. Връщам се дома. Земам книга и сядам пред прозореца, който гледа към пътя. ХудК, 1914, кн. 33, 78. Ето защо не тряба да ценим питателните вещества само по техний състав, нъ тряба да земаме во внимание и бързината и леснотата на тяхното преобращане в кръвта. Ч, 1872, бр. 14, 617. А Тодора очи не затворат, / Гле’ат, слушат до три наръчници: „Първа велит, ай до го земиме; Втора велит да го не земаме, / Дури да cе дете сторит, Дете сторит до седум години; / Трекя велит нека растит дете, / Да cе сторит юнак за женене“. Нар. пес., СбБрМ, 17. земам се и зимам се страд., възвр. и взаим.
ЗÈМАМ СЕ и ЗЍМАМ СЕ несв.; зèма се св., непрех. Остар. и диал., сега простонар. Вземам се.
ЗÈМАМ СИ и ЗЍМАМ СИ несв.; зèма си св., непрех. Остар. и диал., сега простонар. Само в съчет. със сбогом, довиждане. Вземам си.