ЗÈМВАМ, -аш, несв.; зèмна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. зèмнат, св., прех. Остар. и диал. Вземам. – Когато человек е разсърден и зле разположен, той не може да земне никакво решение. М. Балабанов, ДБ (превод), 68. – Хапни си едно копанче! Земни си малко баница! А. Каралийчев, ПГ, 119. – Кой че може юнак да се найде, / да отиде у Рила планина / и да ване Радула войвода / и код цара жив да го докара, / голем бакшиш от цара че земне: / у сребро че цар да го облече, / у злато че цар да го обуе. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 94. земвам се, земна се страд., възвр. и взаим.
– Друга форма: зъ̀мвам.